ИСТОРИЯ НА УЧИЛИЩЕТО

Училището в гр. Меричлери отваря врати през далечната 1839 година. В същата година до параклиса е построена широка стая. Нарекли я „школо”. И започнали меричлерските българчета да се учат на четмо и писмо. Желаещите да учат били много, стаята на бившото „школо” при параклиса се оказала много тясна. Така започва историята на меричерското училище – няколко стаи и много жадни за знание меричлерци.

Първият учител бил Димо поп Петров. След него учител станал Кольо от Копривщица. От 1845 г. до 1850 г. учители били духовни лица от Чирпан и Златна ливада.

През 1850 г. започнал строеж на ново училище в двора на параклиса. Строежът се извършвал от самите селяни безвъзмездно и в края на 1851 година то било открито. Училище на два ката с достатъчно стаи за ученици и учители. Средствата за построяването му били от църковното настоятелство и дарения от населението.

За учител в новото училище бил назначен Димитър Недялков Матевски.

За три години 15–годишният учител Матевски събира средства за построяване на църква и мост над реката. Като учител той въвежда ланкастеровата метода на обучение. Обучава децата и техните родители, преподавал българска история, благонравие, смятане от руската числителница и прави много други нововъведения в класното училище.

През 1862 г. Матевски е принуден да напусне Меричлери. Установява се в Пловдив, където е учител и същевременно развива истинска революционна дейност. Той е председател на тайния комитет в Пловдив, основан от Васил Левски. Матевски участва в подготовката на Априлското въстание.

След 1862 г. в меричлерското школо учителстват Нестор Вълков, Тотю Георгиев, Станчо Тодоров Полски, Продан Сербезов, Тодор Македонски, както и даскал Киро от Елена.

През 1870 г. учител в Меричлери е Сава Георгиев Катрафилов или даскал Киро - така го наричали учениците, така го зовели и възрастните. Само година му била необходима да влезе в душите на меричлерци.

Сава Катрафилов посвещава живота си на освобождението на България. Включва се в четата на Христо Ботев и геройски загива на 30 май 1876 г. близо до Милин камък във Врачанския балкан.

След освобождението учители са били предимно хора от Меричлери - Костадин Каменаров, Никола Дойчев и Теню Гинев.

Известни исторически личности, които също са родени в Меричлери и са били учители в местното училище, са Теньо Стоилов, Петко Радев, Жечо Денев, Пеньо Хасърджиев и много други.

Повишавало се както нивото на образованието, така и броят на учениците. През 1891/92 година той достига до 164 момчета и 44 момичета.

Учителите, оставили дълбока диря в просветното дело в Меричлери,  ще останат и безсмъртни борци антифашисти, участници в Септемврийското въстание от 1923 г., геройски загинали след неговия погром.

Огромен е приносът на учителя Петко Радев за построяване на новата сграда на училището. Цялото население подпомага начинанието с парични средства и труд. Новата училищна сграда, която ползваме и досега, е открита тържествено на 15 януари 1915 г.

Оттогава и до днес училището носи името на Димитър Недялков Матевски.

През учебната 1952/53 г, се въвеждат 4 срока на обучение и петобалната система, а през учебната 1953/54 се открива и вечерна прогимназия с 20 ученици. През 1956/57 г. училището има 14 паралелки, а през 1960/61 година броят на учениците е 548, разделени в 16 паралелки. Училището се сдобива с физкултурна площадка, открива се и занималня, а през 1961/62 г. и общежитие за 45 деца. Следващата учебна година заработва и стол за 200 столуващи.

Училището има огромна роля в живота на човека. То не е само място, където получаваме знания, а институция, която оформя човешката личност. То е храм, в който се извършва истинско свещенодействие.

ОУ „Димитър Матевски“ е носител на орден «Кирил и Методий» I - ва степен.

Днес ОУ „Д. Н Матевски” е съвременно училище, втъкало в себе си опита на тези, които са поставили началото в далечната 1839-та година, и тези, които продължават да надграждат през годините с възрожденски ентусиазъм.

Ние се гордеем със славното минало на нашето училище.

Нека има още много учебни години,

да ехти училищен звънец

и да се чува бодра детска песен!