ДИМИТЪР НЕДЯЛКОВ МАТЕВСКИ
Роден е през 1835 г. в гр. Чирпан. Той получил първоначалното си образование в родния си град. Произхожда от бедно семейство и започнал да учителства още на 12-годишна възраст. Най-напред в село Кара орман, Чирпанско за 3 години, а след това и в село Меричлери.
Матевски пристига в Меричлери през 1851 г. По това време там е построено училище с помощта на църковното настоятелство и събраните средства от населението. Младият Матевски учителства в Меричлери до 1854 г. За тези три години той успял да организира населението за събиране на средства за построяване на мост над реката и нова църква. След това заминава за Стара Загора да учи в прочутото класно училище.
През 1856 г. Матевски се завръща в Меричлери и въвежда ланкастеровата методика на обучение. Матевски прави редица нововъведения в преподаването и подбора на учебни предмети. Той се проявява не само като учител, но и народен просветител, защото се заема да обучава и селяните. Родолюбивата дейност на Матевски предизвиква недоволството и завистта на турците и гръкоманите в селото. Младият учител е наклеветен от местния поп Петко Тотев и била предизвикана проверка от Чирпанския паша. Изпратената комисия от пашата не установила нередности и Матевски бил оправдан, но за да избегне други конфликти през 1862 г. той напуска Меричлери и се преселва в Пловдив. Тук става учител в училището „ Света Троица” и развива истинска революционна дейност. Избран е за председател на тайния революционен комитет и е поддържал връзка с Васил Левски. Матевски взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание.
След Освобождението е избран за кмет на Пловдив. През месец август 1878 г. той е инициатор и председател на първия комитет „ Единство”, с цел организиране на въоръжена борба срещу Берлинския договор и постигане на обединена и свободна България. Под ръководството на Пловдивския комитет в цяла Източна Румелия се създават такива комитети и гимнастически дружества. Румелийското правителство прави доноси против Матевски и настоява да бъде арестуван. Той е принуден да напусне Пловдив и да избяга в София. Тук с помощта на Петко Славейков живее няколко месеца. Завръща се в Пловдив с влошено здраве и в мизерия преживява последните месеци от живота си. Умира от туберкулоза на 28.10.1882 г. За погребението му признателните пловдивски граждани събират средства, а Константин Величков произнася реч за неговите заслуги.
Наред със своята революционна дейност, Матевски оставя името си в литературата и езикознанието. Автор е на книгата „Гръкоманите”, учебника „Свещена история”, превел е на български повестта „Индийски тайни”, бил е редактор на вестник „Народен глас”. До нас достига ръкописът на „Българска граматика”, която остава неиздадена. Матевски пише редица статии, свързани с революционната епоха.